За село Генерал Тодоров има данни, които касаят броя на населението и домакинствата през годините. Лично Георги Стрезов и Васил Кънчов са двама от изследователите на района, но освен тях не бива да се забравя и секретарят на Българската екзархия Димитър Мишев. Той съобщава, че към 1905-та година християнското население на селото има общо 48 екзархисти с българска принадлежност. Последвалите години на двете балкански войни не са без значение за селото, защото местното население активно се включва в борбите на народа. Двама души по време на войната от 1912-та са доброволци в редиците на Македоно – одринското опълчение, а през следващата 1913-та селото е завзето от гръцката армия. Цели 20 къщи са подложени на огън и са опожарени, което се оказва пагубно за техните обитатели. Генералът от Пехотата Георги Тодоров е човекът, на когото населеното място официално е кръстено през 1984-та година. Още на следващата година то вече наброява общо 837 души.
Старото име на Генерал Тодоров е Припечене и това име се използва и в наши дни, макар и не във връзка с името на мястото. Но през 2010-та година се прави една от най-сериозните икономически инвестиции в селото и там е открит соларен парк, кръстен като старото наименование на населеното място. 0.8 мегавата е мощността на този проект, а освен това се знае, че заема площ от близо деветнадесет декара. Точната площ е 18.6, но за съжаление няма други данни за направени инвестиции от подобен мащаб. В културно отношение това село определено има какво да предложи както на своите жители, така и на посетителите му от други краища на страната. В една от живописните местности в землището на селото се намира скалната църква Свети Пантелеймон, датирана още от епохата на Българското средновековие. Но още по-голяма е популярността на местността Рупите, която от години и до наши дни не спира да се посещава от почитатели на петричката пророчица баба Ванга. В Рупите се намира храмът на Ванга заедно с изворите с минерална вода. Над местността непосредствено се вижда и Кожух, възвишение и остатък от отдавна съществувал преди това вулкан.
На осемнадесети януари се отбелязва празникът на Генерал Тодоров, а освен него се прави и традиционен ежегоден събор. Той обаче се провежда в разгара на летния сезон, през месец юли. Щерьо Влахов и Динчо Втеренаров, и двамата мъже починали през 1924-та година, намират смъртта си в селото, без обаче да са негови жители. Общото между тях е, че посвещават живота си на революцията. Освен тях, още четирима видни мъже оставят ярка диря в съзнанието на местните хора и този път това са все имена, родени тук. Георги Костов с прозвище Кехаята се прочува като мелнишки войвода, а Стоян Милев е един от многото български писатели. Роден е през 1925-та. Иван Попов успява да спечели балканска титла по табла, който и днес е един от любимите спортове и особено хоби за свободното време. Атанас Танчев е най-представителен, защото освен шампион по борба, основава ФК Локомотив и е негов треньор. По борба печели републиканското първенство.
